Защо мозъкът се свива по време на сън?

Да, прочетохте правилно – мозъкът наистина се свива по време на сън. Това се дължи на т.нар “синаптично подрязване”. Спокойно, само звучи страшно. 

Синаптичното подрязване е напълно естествен процес, който е ключов за задържането и запомнянето на информация. По-голямата част от подрязването се случва в детството и в юношеството, но процесът макар и в по-малка степен се случва всяка нощ по време на сън – това е начинът на мозъка да се пренастрои, почисти и подготви за следващия ден. 

Но да се върнем в началото. 

Накратко – структури в мозъка, които позволяват обмяната на електрически и химически сигнали между невроните. Повечето синапси се развиват в ранна детска възраст. Този процес се нарича синаптогенеза и е абсолютно ключов за ученето, адаптацията и развитието на паметта. 

На прост език – процесът, в който мозъкът се чисти сам.

Представете си следната метафора – мозъкът ни е контакт и ако включим твърде много уреди в него, той се претоварва и има опасност да изгори. Симпатичното подрязване действа сякаш изключвате непотребните в момента уреди и олекотявате системата, за да работи по-добре. Този процес позволява на мозъка да работи ефективно и да продължава да учи и запомня сложна информация, въпреки възрастта и разнообразните сценарии, през които преминава на ежедневна база. Мозъкът буквално се отървава от старите и непотребни синапси(файлове), за да освободи място за нови по-качествени връзки. 

До 2-3-годишна възраст по-голямата част от синапсите са вече формирани. Скоро след това мозъкът започва да ги подрязва. 

В зависимост от това как се използват, синапсите могат да бъдат отслабвани или засилвани. Общо взето – или ги ползвате, или ги губите… буквално. 

Синапсите, които се използват често, стават по-силни, докато тези, които са по-слабо активни, отслабват до момента, в който не бъдат подрязани. 

Във възрастта между 2 и 10г. синаптичното подрязване е доста концентрирано – около 50% от синапсите са изчистени през този период. В тийнейджърските години темповете на подрязването намаляват, а броят на синапсите се стабилизира. Подрязването продължава до към 20-годишна възраст, а след това процесът се случва само в префронталния кортекс и спомага за подобряване на критичното мислене и вземането на решения. 

В зряла възраст, симпатичното подрязване се случва по време на сън, макар и с много по-нисък интензитет отколкото в ранните години на развитието ни. 

По време на сън сме най-малко ангажирани със заобикалящия ни свят, ето защо това е перфектният момент за синаптичното подрязване. През деня синапсите се ползват и биват заздравени, благодарение на всичко, което ни се случва. През нощта, по време на сън, мозъкът, напълно необезпокояван, избира синапсите, които са отслабени, и ги подрязва, за да не се претоварва. 

Както всичко в живота – за жалост, да. 

Понякога мозъкът се обърква и подрязва грешните синапси или пък не подрязва достатъчно количество. Голямата част от сериозните ментални разстройства се дължат именно на това нетипично подрязване. 

Най-често срещаното ментално разстройство, вследствие на нетипично синаптично подрязване, е шизофренията. Според проучванията, шизофрениците са генетично предразположени към прекалено подрязване. 

Аутизмът също се свързва с нетипично подрязване. При хората с това отклонение пък има повече синапси от необходимото, което води до главния симптом на аутизма, а именно – свръхсензитивност към разнообразни стимули. 

Синаптичното подрязване е важен процес за израстването и развитието. Старите, ненужни и не често използвани синапси се подрязват, което прави път на новите да се развият и да се подготвят за изживяванията на идния ден. Следователно, подрязването е не просто важно, а ключово за правилното функциониране на мозъка и тялото. Затова следващият път, когато си легнете да спите, направете го спокойно и оставете мозъкът ви да си свърши работата.