Всички сънуваме. Това е неоспорим факт, но голяма част от нас не помнят повечето си сънища. Нови изледвания на съня предполагат, че съществува зависимост между това колко и дали помним сънищата си и качеството на самия сън – колко често се будим и с каква продължителност са събужданията, достигаме ли до съзнателно състояние в тях или оставаме в „просъница“.
Първите теории относно РЕМ- фазата на съня са дело Уилям Демент,един от най-известните изследователи на съня, през 50те години на ХХв. Неговите проучвания показват, че хората най-често помнят сънищата си или част от тях, когато се будят по време на самото сънуване. В зависимост от това до каква степен могат да възпроизведат сънуваното, Демент дели изследваните хора на „ силно възпроизвеждащи“ и „слабо възпроизвеждащи“. Първите са определени като хора, които си спомнят поне по 3 от сънищата си седмично, а вторите – като такива, които помнят по два или по малко съня на месец.
На базата на тези и по-нови данни, изследователи от Франция, Канада и САЩ достигат до една същестена разлика между двете групи сънуващи и тя не се изразява само в степента на запаметяване на подсъзнателното преживяване. Резултатите сочат, че субектите от „силно възпроизвеждащата“ група се будят до два пъти по-често по време на РЕМ-фазата на съня и, че самите им събуждания траят по-дълго от тези на участниците, които не помнят сънищата си. Връзката се обяснява с факта, че минималното време, което трябва да трае събуждането, за да се активира запаметяването на информацията е две минути.
Според учените, в резултатите определено има логика, тъй като, ако събуждането не е траяло достатъчно дълго, за да се активират центровете на паметта, количеството на запомнените части от съня ще е драстично по-малко. Освен това, напомнят изследователите, мозъкът е много бърз и асоциативен в будно състояние, но по време на сън той се възстановява и почива и „включва“ по-бавно. Затова и краткотрайните събуждания по време на сън не осигуряват достатъчно време за включване на съзнанието и запомнянето на съня.