Сънищата. Истинският измерител за качеството на съня?

Вярно или грешно?

    1. Екраните пречат на тялото да заспи

    2. Повечето хора имат нужда от 7 до 8 часа сън, за да са напълно отпочинали

    3. Сънят без сънища е най-качественият сън

 Не сте съвсем сигурни за последното. Почесвате глава, знаем.

Има изобилие от научно подкрепени съвети за по-добър сън, както и технологични решения за следене и оптимизиране на съня, но какво ни казват сънищата? Дали хубавите сънища или липсата на такива са показател за добър сън?

Както всичко – нямаме съвсем точен отговор, но пък имаме изобилие от интересна информация. Ето я.

Според доктор Рубин Ниймън, специалист по сънищата и професор по медицина от Университета в Аризона, “истински добрият сън се състои от не-REM и REM сън”. 

Технологиите за следене на съня не успяват точно да уловят REM съня – фазата, която най-често се асоциира със сънуване. Тоест, ако разчитате единствено на данните от устройството си, вероятно имате непълна и неточна представа за съня си. 

Годините проучвания сочат, че сме “също толкова лишени от сънища, колкото и от сън”, казва Ниймън. Оказва се, че това е проблем. В обстоен обзор на данни, публикувани към Нюйоркската академия на науките, Ниймън заключва, че липсата на сънища е коренът на множество здравословни проблеми, които допринасят за появата на редица състояния като инсомния, лоша памет, тревожност и дори депресия. 

На кратко – трябва да спим, но трябва и да сънуваме.

Повечето хора се нуждаят от около 8 часа сън, през които преминават циклично през различните сънни фази (NREM и REM сън). Влизаме в REM фаза (горе-долу) на всеки 90 минути, след като сме преминали през лек и дълбок сън. Всяка следваща REM фаза е по-дълга от предната. В началото на нощта, сънищата са малко. Сънуваме най-вече през REM фазата, която се удължава с всяко завъртане на сънния цикъл, съответно - сънуваме най-много в края на сънните си цикли (или точно преди да се събудим). Сами разбирате, че ако спите 4 часа, вероятно сънувате значително по-малко от човек, който спи 8 часа. 

Най-добрият знак за добър и възстановителен сън е чувството на отпочиналост и “заредена батерия” сутрин (преди кафето или друга външа стимулация). 

Но някои хора имат субективна асоциация със сънуването. Хората, които обичат да разказват сънищата си, обичат да ги тълкуват и като цяло живо се интересуват от това, обикновено отъждествяват “добрия сън” с “добрите сънища” – колкото по-интересни, щастливи, ярки и наситени са сънищата им, толкова по-добре смятат, че са спали. 

Други хора пък са настроени по-негативно към сънуването и възприемат сънищата като лошо нещо – сякаш им пречи да спят добре. 

В крайна сметка, дали сънят е добър е субективна оценка. Но ето няколко интересни тълкувания за сънищата и случването им: 

“Обикновено усещаме даден сън като по-ярък, когато мозъкът ни се активира и се приближава до будното състояние”, споделя д-р Ниймън. Понякога наситеността на съня се дължи на това, че се будите. Същото важи и за онези сънища, които ви будят – не, не е заради ужасния кошмар, в който ви преследват, не е защото сте на косъм да бъдете хванати, не е страх, не е притеснение, а просто мозъкът ви, който се буди, напълно естествено и нормално. 

    2. Ако помните сънищата си

“За да запомните съня си, задължително трябва да сте се събудили”, казва д-р Ниймън. Независимо дали нещо е обезпокоило съня ви или сте се събудили естествено, събуждане е имало. Според проучванията, хора, които спят на шумни места, по-често помнят сънищата си, но пък сънят им е по-некачествен, тъй като често бива прекъсван. 

Дори и да си мислите, че сънят ви е необезпокоен, може би ще ви изненадаме. Според учените, дори хора, които спят в сомнлогични лаборатории (разбирайте, идеална среда за сън) изпитват т.нар. “микро събуждания”, които помагат за запомняне на сънищата. Макар и тялото им да изглежда заспало – със затворени очи и неподвижно, мозъчните вълни показват събуждане точно след REM фазата. 

Хората с нарколепсия често влизат в REM фаза в първите 15 минути от заспиването. Имайте предвид, че това е доста рядко срещано състояние. 

По-вероятно е да изпитвате т.нар. “хипнагогни халюцинации” (звучи срашно, но не е) – визуалните картини, които виждаме веднага, след като се унесем в сън. Тези картини, които могат да са статични или динамични, нямат развития сюжет на сънищата, характерни за REM фазата, и траят само минута-две. 

Друга възможност за ранно сънуване е събуждането точно преди навлизане в REM фаза. Това обикновено се случва сутрин. Например, когато алармата ви звънне, но я отложите и заспите веднага, тялото ви почти гарантирано ще продължи от там откъдето сте го прекъснали, а именно – REM фазата. 

Може би сте хронично недоспали. 

По правило мозъкът приоритизира не-REM съня, по специално – дълбокия сън, тъй като той е най-възстановителен. Тоест, ако спите малко (3-4-5 часа), мозъкът ви предпочита да спите дълбоко, а не да сънувате. 

Технически, сънищата, провокирани от травми, са съвсем отделна категория и могат да се появят по всяко време на сънния цикъл, не само през REM фазата. 

Повтарящите се травматични сънища, обикновено са симптом на пост-травматичен стрес. Доказано е, че сънят се опитва да излекува, да обработи и да смели травмиращото изживяване. 

Давайте си достатъчно време – между 7 и 8 часа на нощ, всяка нощ и се уверете, че сънната ви хигиена е на ниво – гасете светлините, изолирайте се от шум и стойте далеч от екрани. 

Ако искате да запомните сънищата си, будете се бавно, в идеалния случай без аларма – потопете се в сънливостта с идеята да възприемете, това което мозъкът ви е изфабрикувал. 

В крайна сметка, всичко опира до това как вие, персонално, тълкувате сънищата – дали нагласата ви към тях е позитивна или не. Според учените, позитивната нагласа към сънищата е пряко свързана и с позитивната нагласа и удовлетворението от живота. Д-р Ниймън съветва да говорите, да пишете, да споделяте сънищата си и да ги третирате като нещо важно, защото “сънищата са черешката на тортата на добрия сън”.