Докато спите, тялото ви все пак продължава да бъде активно. Почти във всяка част от вас – и вътре във вас – милиарди малки организми се движат и бутат, борейки се за място. Навярно мисълта за това кара косата ви да се изправи, истината обаче е, че тези микроорганизми могат да ви помогнат да спите по-добре.

Новите изследвания показват, че общностите от бактерии, вируси и гъбички, които съставляват микробиома на нашето тяло, могат да влияят на съня ни. В зависимост от състава на личната ни микробна екосистема, количеството сън, което получаваме, може или да се подобри, или да се влоши.

„Дълго време водещата теория беше, че нарушенията на съня нарушават микробиома ни“, казва Дженифър Мартин, професор по медицина в Университета на Калифорния в Лос Анджелис и член на борда на Американската академия по медицина на съня. „Но някои от доказателствата, които виждаме сега, показват, че вероятно това е двупосочна връзка.“

През май ново изследване, представено на академична конференция за учени, изучаващи съня, обобщи това, което все повече други изследвания разкриват: тийнейджъри и хора в 20-те си години, за които е характерно по-голямо разнообразие на микроорганизми в устата, обикновено имат по-дълъг и дълбок сън.

Проучванията също така показват, че хората с диагностицирана инсомния имат по-ниско бактериално разнообразие в червата си, в сравнение с нормално спящите, което обикновено се свързва с по-слаба имунна система и нарушено усвояване на мазнини и захари, което може да увеличи риска от диабет, затлъстяване и сърдечни заболявания.

Освен това хората, чиито режими на съня през работната седмица и през уикенда се различават значително – имат по-различен чревен микробиом в сравнение с тези, чиито режими са по-редовни.

„Нарушенията на циркадния ритъм се наблюдават при хора, които остават будни по-късно и спят до късно през уикенда, при тези, които работят дълги часове – като парамедици, полицаи, охрана и военни – и при хора, които ядат непосредствено преди лягане“, казва Кенет Райт, професор по интегративна физиология в Университета на Колорадо. 

Възможно е хора с нарушен сън да следват по-малко здравословни диети, което впоследствие влияе на микробиома им, предполага Сара Бери, професор по хранителни науки в Кингс Колидж Лондон. Тя цитира и други изследвания, които показват, че хората с кратък сън подсъзнателно увеличават приема си на захар.

„Част от теорията е, че след лош сън центровете за награда в мозъка са по-активни на следващия ден и търсят бързо решение и задоволяване“, обяснява тя. 

В някои случаи нарушенията на съня могат активно да променят микробните популации чрез нарушаване на имунната система, което увеличава риска от дългосрочни проблеми със съня.

Друг фактор е диетата, която също влияе на съня. При експеримент с 15 здрави млади мъже, храненето с високо съдържание на мазнини и захар за една седмица променя мозъчните модели по време на дълбок сън, въпреки малкия брой участници. Подобни ефекти са наблюдавани и при прием на антибиотици, които намаляват фазата на дълбок сън, важна за възстановяване и консолидиране на спомени.

Промените в баланса на чревните микроби могат също да променят количеството на полезните химикали, които те произвеждат при разграждане на храната, което от своя страна влияе на качеството на съня. Някои чревни микроби произвеждат невротрансмитери като GABA, допамин, норепинефрин, серотонин, както и късоверижни мастни киселини, които участват в регулирането на съня.

Ако тези микроби намалеят, влиянието им върху мозъка също намалява, докато други микроби, които използват захар и наситени мазнини за синтез на възпалителни молекули, могат да се увеличат. Някои от тези възпалителни химикали, включително определени жлъчни киселини, могат да нарушават циркадните ритми на мозъка.

Същото важи и за оралния микробиом. Повишеното възпаление, причинено от микроби при хора с лоша диета или зъбна хигиена, може да увеличи риска от обструктивна сънна апнея, при която стените на гърлото се отпускат по време на сън.

Ако микробиомът е дисбалансиран, това може да доведе до локално и системно възпаление, което да стесни дихателните пътища, да освободи стрес хормони и да причини множество нарушения на съня.

С оглед на всичко това, пробиотиците и пребиотиците могат да се окажат ценен инструмент за подобряване на качеството на съня, като помагат за възстановяване на баланса на микробиома в червата и устата. Това отваря нови перспективи за по-естествени и персонализирани подходи към здравословния сън, които не разчитат единствено на лекарства, а подкрепят тялото отвътре. В бъдеще грижата за микробиома може да се превърне в неразделна част от добрата хигиена на съня.