Защо не помним сънищата си?

Всеки сънува – дори и да си мислите, че не сте от тях. 

Изследване, публикувано в научното списание The Journal of Sleep, показва, че хората, които твърдят, че не сънуват, всъщност проявяват същите физиологични признаци на сънуване, както и онези, които помнят сънищата си.

С други думи – науката потвърждава, че всички сънуваме, независимо дали го помним или не. Често обаче се будим сутрин, без да имаме и най-малък спомен какво точно сме сънували.

Понякога усещаме, че сме сънували, но сюжетът ни убягва. В следващите редове ще разгледаме защо се случва да не помним сънищата си и какво можем да направим, за да подобрим паметта си за тях.

Сънищата са една от най-интересните части на съня. Те могат да разкрият много за нас и за това какво се случва в ума ни. Затова и често е толкова приятно да ги помним, въпреки че остават мистериозни.

Сънищата се появяват REM фазата на съня. Това е моментът, в който мозъкът ни е най-активен. Първият REM цикъл започва около 90 минути след заспиването и трае около 10 минути. Всеки следващ цикъл през нощта се удължава.

Има различни научни теории защо сънуваме. Според д-р Марк Блегроув сънищата са начин мозъкът ни да свързва минали и настоящи спомени. Те също ни помагат да обработваме емоции и да се справяме с реални или въображаеми заплахи.

Най-разпространените сънища включват: падане на зъби, смърт на близък човек, падане, закъснение, летене, преследване и появяване голи на обществено място.

Главната причина е самият мозък. Всяка нощ сънуваме общо около два часа, но умът ни не съхранява тези сънища в дългосрочната памет.

„Ако не се събудите в момента, когато активно сънувате, е малко вероятно да запомните съня, освен ако той не е бил силно емоционален или стресиращ“, казва д-р Челси Роршайб, невроучен и експерт по съня.

Освен това има и други фактори:

Сънната апнея например може да увеличи кошмарите, но в тежките си форми намалява способността да помним сънища. Изследване, публикувано в Journal of Clinical Sleep Medicine, показва, че хора със сериозна апнея си спомнят значително по-малко сънища. Безсънието и други разстройства, които прекъсват REM фазата, също влияят.

Някои лекарства потискат REM съня – например определени антидепресанти или канабис. Това може да влоши паметта за сънищата. Друго проучване в Frontiers in Neurology потвърждава, че и психотропните медикаменти имат подобен ефект.

С напредването на възрастта паметта за сънища отслабва. Интересното е, че според изследвания жените запазват тази способност по-дълго от мъжете.

Лошият или повърхностен сън също пречи да помним сънищата си. Липсата на достатъчно сън кара мозъка да отдава приоритет на не-REM фазите, в които почти не сънуваме.

Ако се събудите в друга фаза на съня, различна от REM, вероятността да помните съня е малка. Изследване в Acta Biomedica показва, че 80% от хората си спомнят сънищата, ако бъдат събудени именно по време на REM.

- Водете дневник на сънищата си. Записвайте всичко, което си спомняте веднага след събуждане. Може да използвате тетрадка, приложение на телефона или дори аудио запис. Навикът е ключов.

- Подобрете качеството на съня. Осигурете си достатъчно почивка и добра „хигиена на съня“ – подходяща среда и рутина, за да стигате до REM фазите.

- Фокусирайте се върху намерението. Дори само желанието да запомните сънищата си увеличава шанса да го направите.