Откъде идва чувството, че падаме преди сън?

Вечерта трябва да е най-релаксиращата част от деня. Сгушвате се в топлото легло, уютно е, усещате как мозъкът ви се отпуска и забавя, унасяте се. И точно тогава усещате онова добре познато (ужасно) чувство, че падате много бързо от много високо. То си има име - миоклоничен спазъм.  На прост език това означава, че мускулите (обикновено тези на крайниците) неволево се стягат и отпускат, като тик или спазъм. Това е нормално и често срещано явление - около 70% от хората го изпитват поне веднъж в живота си. Макар и причините за получаването му да не са съвсем ясни, има 2 теории за функциите му. 

Първата е, че по този начин се будим, което ни позволява още един последен път да проверим дали обстановката наоколо е безопасна, преди да заспим окончателно. Другата причина, която вече не е актуална (тъй като модерният човек спи в удобни легла на още по-удобни матраци), но е била от ключово значение за предците ни, е че по този начин тялото подсъзнателно проверява дали позицията, в която е легнало, е стабилна и безопасна. 

Съвсем научното обяснение за миоклоничните спазми е, че те са следствие от отпускането на опорно-двигателната ни система. Когато заспиваме, тялото преминава от активно, волево контролиране на мускулите към пълна релаксация и временна парализа по време на фазите на дълбок сън. С две думи, спазъмът е преломният момент между съзнание и безсъзнание. 

По принцип този вид спазми са нормални и не причиняват сериозни проблеми. В крайни случаи - когато интензитета или честотата им са твърде високи - могат да попречат на заспиването и да причинят недоспиване в краткосрочен план, както и (много рядко) развитието на инсомния в по-дългосрочен аспект. 

Миоклоничните спазми са свързани с моторната дейност, тоест, всичко, възбуждащо опорно-двигателната система вечер, увеличава шансовете за появата на подобен спазъм. Поради тази причина, сомнолозите съветват да избягваме кофеина и интензивните упражнения преди сън. Друга причина за миоклоничните спазми са, разбира се, стресът и преумората. Тук решението е установяването на стабилен график за сън и практикуването на хобита (или вечерна рутина), които намаляват стреса.

Накрая, но не на последно място, твърди се, че дефицитът на магнезий, калций и/или желязо също води до мускулни спазми. Затова е хубаво да си набавяме оптималното количество, било то чрез храна или под формата на добавки.

Проучванията по темата са оскъдни, тъй като миоклоничните спазми се считат за напълно естествен феномен, който не застрашава живота или качеството му по никакъв начин. Хубавата новина е, че колкото по-възрастни ставаме, толкова по-малко подобни спазми получаваме. Дотогава може да практикувате гореспоменатите препоръки, а ако те не проработят - обвинете еволюцията.