8 известни поспаланковци

Нуждаете се от оправдание за следобедната си дрямка? Вземете пример от тези легендарни личности и си поспете с чиста съвест.

Историята познава немалко известни поспаланковци, които са нарушавали конвенционалното правило 8-8-8 – осем часа сън, осем часа работа и осем часа свободно време. Известно е, че Маргарет Тачър спяла само по четири часа на нощ, а Марая Кери твърди, че ѝ трябват цели 15 часа сън, за да е във върхова форма. Има обаче още по-впечатляващ списък с известни личности, които са подпомагали своята продуктивност с помощта на следобедна дрямка.

Първият в списъка е изобретателят на електрическата крушка, Томас Едисън. Той наричал съня „враг на продуктивността“ и твърдял, че спи само по четири часа на нощ, като изисквал същото и от своите служители. Но изглежда, че Едисън не бил чак толкова отдаден на бодърстването, колкото твърдял. Съществуват множество снимки, на които е заснет как си подремва тайно на различни места, а в дома и на работното му място имало разположени походни легла, за да улеснят дремването по всяко време на деня. 

Ренесансовият гений Леонардо да Винчи бил толкова отдаден на необичайния режим на сън, че името му често се свързва с полифазния сън. Този метод, известен и като „режимът на Да Винчи“, включва няколко кратки дремки по около 10 минути, които общо не надвишават два часа сън на ден.

За разлика от Едисън, Чърчил бил голям поддръжник на съня и дрямките. В книгата си (“The Gathering Storm”) той описва дрямката като „блажено забвение, което, дори и да трае само двадесет минути, е достатъчно да възвърне жизнените сили.“ Следобедната дрямка била обичайна част от ежедневието му, заедно с игра на карти със съпругата му Клементин.

Подобно на Чърчил, Джон Кенеди вярвал в силата на следобедната дрямка. Джаки Кенеди почти винаги се присъединявала към президента за един до два часа сън и дори насърчила наследника му, Линдън Джонсън, да приеме този навик.

Известният френски пълководец давал следния съвет относно съня: „шест часа за мъж, седем за жена, осем за глупак.“ Въпреки това, Наполеон обичал да си подремва. Освен че можел да издържа дни без сън в името на военната кауза, той можел да заспи по всяко време – дори точно преди или по време на битка.

Американският петролен магнат също бил привърженик на следобедната дрямка. Тя била нормална, дори планирана част от неговия дневен режим и допринасяла за пестенето на енергия.

7. Мохамед Али  

Докато се подготвял за прочутия си мач срещу Джордж Форман – „Боят в джунглата“, Али ставал в 4 сутринта. След сутрешна тренировка, закуска и дори филм, той не започвал същинските си занимания, преди да си вземе следобедната дрямка.

Дали държал ключ над метална чиния, за да се събуди в мига, в който ръката му се отпусне от съня. Според испанския художник тази техника, описана в книгата му “50 тайни на магическото майсторство”, му позволявала да получи точно толкова сън, колкото му бил нужен, за да преодолее творческите си блокажи.

Разнообразието от сънни навици на тези исторически фигури доказва, че няма универсален подход към почивката и продуктивността. От скритите дремки на Едисън до строгите сиести на Чърчил и полифазния режим на Да Винчи – всеки от тях е открил свой начин да оптимизира работата и творчеството си. Последвайте примера им и експериментирайте, докато не откриетe вашия.