Бруксизъм: причини, симптоми и лечение

Стискането и скърцането със зъби са чести неволеви реакции на гняв, страх или стрес. При някои хора тази реакция се проявява многократно през деня, дори когато не реагират на конкретен стресов фактор. Това неволево скърцане със зъби е известно като бруксизъм.

Бруксизмът може да се проявява както в будно състояние, така и по време на сън, но хората много по-рядко осъзнават, че скърцат със зъби, докато спят. Поради силния натиск по време на епизодите на нощен бруксизъм, състоянието може да крие сериозни рискове за здравето на зъбите и челюстта и да изисква лечение за ограничаване на последствията.

Нощният бруксизъм е скърцане със зъби по време на сън и се характеризира с движение на дъвкателните мускули, отговорни за сдъвкването. Нощният и дневният бруксизъм се разглеждат като отделни състояния, въпреки че физическото действие е сходно. От двата вида по-често срещан е бруксизмът в будно състояние.

Обикновено за хората е много по-трудно да осъзнаят, че скърцат със зъби, докато спят, което прави диагностицирането предизвикателство. Спящият човек не усеща силата на захапката си, затова може да стиска челюстта по-силно и да скърца със зъби със сила до около 110–115 килограма натиск.

Нощният бруксизъм е по-често срещан при деца, юноши и млади хора, отколкото при хора на средна и по-напреднала възраст. Точният брой на засегнатите е трудно да се определи, тъй като много хора не знаят, че скърцат със зъби през нощта.

Статистиката при децата е най-трудна за определяне. Проучванията показват, че почти 50% от децата скърцат със зъби нощем. Това може да започне веднага след поникването на зъбите, така че някои бебета и малки деца също скърцат със зъби. Смята се, че някои нарушения на съня – като говорене насън, ходене насън и нощно напикаване – повишават риска от нощен бруксизъм при децата.

При юношите разпространението се оценява на около 15%. С напредване на възрастта състоянието става по-рядко – приблизително 8% от хората на средна възраст и едва около 3% от възрастните хора скърцат със зъби по време на сън.

Основният симптом е неволево стискане и скърцане със зъби по време на сън. Епизодите обикновено продължават до една секунда и не се случват постоянно през цялата нощ. Честотата им е непостоянна и скърцането може да не се проявява всяка вечер.

Известна степен на движение на устата по време на сън е нормална. До 60% от хората правят от време на време движения, наподобяващи дъвчене, известни като ритмична активност на дъвкателните мускули. При хората с нощен бруксизъм обаче тези движения са по-чести и по-силни.

Повечето хора не осъзнават, че скърцат със зъби, освен ако близък човек не им каже. Въпреки това симптоми като болка в челюстта или врата могат да бъдат признак за състоянието.

По-голямата част от епизодите се случват в ранните етапи на съня (фази 1 и 2 на nREM съня), но болката и дискомфортът обикновено се усещат след събуждане. Те се дължат на напрежението в челюстните мускули. Сутрешно главоболие, подобно на тензионно главоболие, както и необясними увреждания на зъбите също могат да са признак на нощно стискане и скърцане.

Дългосрочните последствия могат да включват сериозни увреждания на зъбите. Те могат да станат болезнени, изтрити и разклатени. Могат да се повредят зъбни коронки, пломби и импланти.

Скърцането със зъби повишава риска от проблеми с темпоромандибуларната става (ТМС) – ставата, която свързва долната челюст с черепа. Проблемите с ТМС могат да доведат до затруднено дъвчене, хронична болка в челюстта, пукащи или щракащи звуци, блокиране на челюстта и други усложнения.

Не всеки с нощен бруксизъм развива сериозни последствия. Тежестта на симптомите зависи от интензивността на скърцането, подредбата на зъбите, хранителния режим и наличието на други състояния, които влияят на зъбите, като гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ).

Рискът от нощен бруксизъм се влияе от множество фактори, което прави трудно посочването на една единствена причина. Някои рискови фактори обаче са ясно установени:

Високи нива на стрес: Стресът е един от най-значимите рискови фактори. Стискането на зъби в напрегнати ситуации е честа реакция, която може да продължи и по време на сън. Смята се също, че бруксизмът е свързан с повишени нива на тревожност.

Генетична предразположеност: Установено е, че състоянието има наследствен компонент и може да се среща в семействата. До половината от хората с нощен бруксизъм имат близък роднина със същия проблем.

Нарушен сън: Епизодите често са свързани с промени в съня или кратки микросъбуждания. Повечето случаи са предшествани от повишена мозъчна и сърдечно-съдова активност. Това може да обясни връзката между нощния бруксизъм и обструктивната сънна апнея, която причинява временни прекъсвания на съня поради спиране на дишането.

Начин на живот: Тютюнопушенето, употребата на алкохол, приемът на кофеин, депресията и хъркането също са свързани с повишен риск. Необходими са допълнителни изследвания за по-добро изясняване на тези връзки.

Лекарства: Някои медикаменти, включително селективни инхибитори на обратния захват на серотонина (SSRIs), амфетамини и антипсихотици, могат да повишат риска. Важно е да обсъдите с лекаря си дозировката и възможните странични ефекти на всяко лекарство.

Диагнозата се поставя от лекар или стоматолог. Най-сигурният метод е нощно изследване в лаборатория за сън (полисомнография), но то е скъпо и не винаги необходимо. Това изследване може да открие и други нарушения на съня, като обструктивна сънна апнея.

Домашното наблюдение може да установи признаци на скърцане, но тези методи не са толкова надеждни, колкото полисомнографията.

Няма лечение, което напълно да елиминира скърцането със зъби по време на сън, но съществуват различни подходи за намаляване на епизодите и ограничаване на уврежданията.

Най-подходящото лечение зависи от конкретния човек и трябва да се провежда под наблюдението на лекар или стоматолог.

Ограничаването и овладяването на стреса може да помогне за естествено намаляване на скърцането. Когнитивно-поведенческата терапия, подобряването на хигиената на съня и техники за релаксация могат да бъдат полезни.

При някои хора медикаментите намаляват епизодите, като влияят на мозъчната химия и мускулната активност. Инжекциите с ботулинов токсин (ботокс) също могат да ограничат мускулните движения при по-тежки случаи. Винаги се консултирайте с лекар относно ползите и рисковете.

Различни видове шини и нощни протектори предпазват зъбите от увреждане. Те могат да бъдат изработени индивидуално от стоматолог или закупени готови. Някои устройства стабилизират челюстта в определена позиция и предотвратяват стискането.

Избягването на дъвките и твърди храни намалява натоварването на челюстта. Топли компреси или лед могат временно да облекчат болката. Упражнения за лицето, масаж и физиотерапия също могат да намалят мускулното напрежение.

Нощният бруксизъм е често срещано, но често неразпознато състояние, което може да доведе до сериозни проблеми със зъбите и челюстта, ако не бъде овладяно навреме. Ранното разпознаване на симптомите и консултацията със специалист са ключови за ограничаване на последствията. Чрез подходящо лечение, намаляване на стреса и използване на защитни средства може значително да се намали вредата и да се подобри качеството на съня и живот.