Днес сънят е в центъра на вниманието ни — или по-точно, в тъмна стая с плътно спуснати завеси, температура между 15 и 19 градуса по Целзий, без смартфони и таблети, и може би с леко бръмчаща машина за бял шум в ъгъла…

Не трябва да сте сериозно недоспали, за да забележите революцията в разбирането (и важността) за съня. Навсякъде има статии за ползите от добрия сън и вредите от липсата му, съвети как да спим по-добре, както и нови устройства и приложения, които ни помагат да се отпуснем и да заспим, а след това проследяват различните фази на съня. Ние, от Magniflex, сме активни участници в тази революция, като вече повече от 60 години страстно популяризираме значението на съня.

Въпреки че нуждата от сън е неотменна част от човешката природа, отношението ни към него се е променяло драстично през вековете. Днес сме в процес на възстановяване на изгубената връзка със съня, особено след като науката през последните две десетилетия потвърди много от древната мъдрост за значението му.

Съвременната дефиниция за успех до голяма степен е виновна за подценяването на съня. Парадоксално, именно заради тази дефиниция сънят отново е високо ценен — макар и често за ограничен набор от причини. Докато учените запълват празнините в разбирането ни за биологичните процеси по време на сън, ние трябва да възстановим и по-дълбоката връзка със себе си, която сънят може да ни донесе всяка нощ.

Неслучайно хората в Древността са почитали съня. От самото начало на записаната история сънят и сънищата заемат централно място в почти всяка религия, често като свещен мост към трансцендентното. 

Още през 800 г. пр.н.е. древните египтяни строят храмове, посветени на богинята Изида, където свещеници и поклонници тълкуват сънища. Гърците и римляните също почитат богове, свързани със съня, като Хипнос и неговия римски еквивалент Сомнус.

Гърците разглеждат съня като междинно състояние между живота и смъртта — и неслучайно братът близнак на Хипнос е Танатос, богът на смъртта. 

Една от първите научни теории за съня се приписва на Алкмеон от Кротон (500-450 г. пр.н.е.), който предполага, че сънят е резултат от това, че кръвта на повърхността на тялото се оттегля към вътрешността. Сто години по-късно Аристотел пише, че сънят е „схващане на основния сетивен орган, което го прави неспособен да осъществява функциите си, настъпващо от необходимост… заради запазването му.“ Макар да греши за „схващането“, частта за запазването е удивително прозорлива с оглед на днешното разбиране за възстановителните сили на съня.

Сънищата, още по-мистериозни от съня, започват да се тълкуват извън религиозен контекст едва през Просвещението. През 17-ти век учени започват да записват сънищата си в лични дневници, като поставят основите за по-индивидуализиран подход към тяхното значение.

През цялата история сънят не е разглеждан като непрекъснат период от нощта. Хората са практикували т.нар. “бифазен сън” — разделен на две фази с интервал за релаксация, социализация или други дейности. Тази практика изчезва с настъпването на Индустриалната революция, когато изкуственото осветление и увеличеното работно време значително променят отношението ни към съня. Сънят вече не се възприема като ценен и свещен, а като изгубено време.

Днес обаче, благодарение на научните изследвания и натрупаните данни, отново започваме да оценяваме съня. Науката е категорична: сънят играе ключова роля за паметта, ученето, творчеството и емоционалната регулация. Липсата на сън пък води до множество проблеми, включително повишени нива на стрес и риск от сърдечни заболявания.

Интересът към съня доведе до процъфтяване на индустрията около него, от луксозни матраци до устройства за проследяване на съня. Хотелите пък инвестират милиарди в иновации, за да привлекат гости с обещанието за спокоен сън.

Но въпреки всичко това трябва да си припомним, че сънят не е просто инструмент за продуктивност. Той е мистичен, личен и дълбоко свързан с нашата същност. На нас остава да оценим съня не само заради ползите, които носи за нашата кариера, но и заради способността му да ни свързва със самите нас.