Защо някои хора спят непробудно, а други – не?

Някои хора се събуждат от повея на вятъра, докато други могат да спят спокойно дори по време на буря. Защо е така?

Отговорите могат да бъдат много – недиагностицирани нарушения на съня, начин на живот, генетика, хормонален дисбаланс и различни нива на мозъчна активност. Всички те могат да са потенциални причинители на драстичните различия в чувствителността към сън. Въпреки това специалистите все още знаят малко за това защо някои хора спят леко, а други – дълбоко и непробудно. Темата е често обсъждана, а макар понякога да говорим с хумор за нашата чувствителност към сън, хората с лек сън често изпитват неудовлетворение от липсата на качествен сън.

В тази статия ще разгледаме разликите между лекия и непробудния сън и ще дадем съвети на тези, които бленуват за по-добър сън.

През нощта преминаваме през два основни етапа на сън: не-бързо движение на очите (NREM) и бързо движение на очите (REM). REM е етапът, в който се появяват сънищата, докато NREM осигурява по-дълбок сън. Прекарваме значително по-малко време в REM, тъй като тялото трябва да премине през четири цикъла на NREM, за да го достигне. Ето как протичат:

1. Етап първи (NREM сън): Най-краткият етап, продължава само няколко минути. Намираме се между будно състояние и сън. Дишането, сърдечният ритъм, мозъчната активност и движението на очите леко се забавят, а мускулите се отпускат.

2. Етап втори (NREM сън): Този етап трае около 30 до 60 минути. Дишането, сърдечният ритъм и мозъчната активност прогресивно се забавят, движението на очите спира, а мускулите се отпускат още повече.

3. Етапи трети и четвърти (NREM сън): В тези дълбоки и възстановителни етапи дишането, сърдечният ритъм и мозъчната активност достигат най-ниските си нива. Тялото се възстановява най-много в тези етапи. Младите хора прекарват повече време в тези етапи поради процеса на развитие. Първият цикъл на дълбок сън трае 45 до 90 минути, след което се скъсява.

4. Етап пети (REM сън): След възстановителната фаза, дишането, сърдечният ритъм и кръвното налягане се повишават, а очите започват да се движат бързо. Мозъчната активност се засилва, наподобявайки будно състояние — вероятно затова сънищата се случват именно тогава. Този етап трае около 10 минути и представлява около 25% от съня.

След завършване на циклите, тялото започва процеса отново, повтаряйки го 4 до 5 пъти. Въпреки това, дълбокият сън не винаги е достижим. Хората с лек сън често остават в първи или втори етап през по-голямата част от нощта, без да достигнат истински възстановителен сън. От друга страна, тези с дълбок сън прекарват повече време в трети и четвърти етап.

Леко спящите хора лесно се събуждат от външни дразнители като светлина, мирис или шум, докато дълбоко спящите не са толкова чувствителни. Все пак, времето, прекарано в различните етапи на съня, не обяснява напълно тази чувствителност.

Скорошно изследване показа, че така наречените „сънни вретена“ (тип мозъчни вълни) също влияят на способността ни да останем заспали при външни дразнители. Изследователите използвали ЕЕГ, за да проследят сънните вретена при дванадесет участници.

Оказало се, че колкото повече сънни вретена произвежда човек, толкова по-малка е вероятността да се събуди от внезапни промени в светлина, шум или миризма. Въпреки че тези мозъчни вълни ефективно блокират дразнещите стимули, медицината все още не знае как да увеличи тяхното производство.

Учените също така открили, че сънните вретена са най-активни по време на втория етап на съня — точно преди настъпването на дълбокия сън. Това може да обяснява защо леко спящите трудно достигат възстановителна почивка.

1. Установете режим на сън. Ставането и лягането по едно и също време всеки ден регулира вътрешния часовник на тялото, още познат като циркаден ритъм. Това ще улесни заспиването и събуждането в подходящ момент. Отделете поне 30 минути, за да заспите.

2. Създайте вечерна рутина. Стресови дейности преди сън, като работа, могат да предизвикат безпокойство и честото събуждане. Създайте успокояваща рутина преди сън — например четене на книга, вземете топла вана или пишете в дневник.

3. Поддържайте комфортна температура в стаята. Намаляването на телесната температура води до сънливост, а повишаването – до бодрост. Това се нарича терморегулация. За по-добър сън се препоръчва температура между 15 и 19°C.

4. Премахнете електронните устройства от спалнята. Синята светлина, излъчвана от екраните, потиска производството на мелатонин – хормонът, който регулира цикъла сън-бодърстване.

5. Изолирайте външниte дразнители. Завеси тип "blackout" или маска за очи блокират светлината, а тапите за уши намаляват шума.

6. Оценете качеството на матрака. Ако често се будите от неудобство, вероятно е време за нов матрак. Лошият матрак може да причини болки и неспокоен сън.Открийте вашия тук – https://magniflex.bg/products-mattresses.

Промени в режима, работата, нивата на стрес, околната среда или дори храната могат да повлияят на чувствителността към сън. Ако спите леко, подобрете съня си с добра хигиена на съня — създайте тъмна, хладна и тиха среда, и изградете рутина, която ви носи спокойствие.

Ако обаче лекото спане води до здравословни проблеми като тревожност, депресия или нарушава ежедневните ви задължения, потърсете помощ от медицински специалист. Независимо по кой път поемете, приемете съня си като приоритет — защото качеството на дните ни зависи от качеството на нощите ни.