Нервните клетки в тялото, наричани още неврони, комуникират помежду си чрез химически вещества, известни като невротрансмитери. Невротрансмитерите контролират почти всичко, което правим — влияят на нашите мисли и чувства и координират действията ни. 

Орексините са невропептиди, произвеждани в част от мозъка, наречена хипоталамус. От милиардите клетки в мозъка, само между 10 000 и 20 000 произвеждат орексини. Тези клетки отделят два вида орексин - орексин-A и орексин-B.

Тези невропептиди са открити от две научни групи по едно и също време, затова имат две взаимозаменяеми имена. Едната група ги нарича орексини (от гръцкото „орексис“ - апетит), а другата ги нарича хипокретини, защото са открити в хипоталамуса. Затова е често срещано орексин-A и орексин-B да се наричат още хипокретин-1 и хипокретин-2.

Орексините в тялото

Невроните, произвеждащи орексин, получават сигнали от тялото, емоциите и околната среда, след което отделят орексини, които влияят на цялата централна нервна система. Всъщност, изглежда, че орексините играят толкова разнообразни роли в организма, че учените смятат, че тепърва започваме да разбираме значимостта им.

Смята се, че орексините действат основно възбуждащо — т.е. активират други неврони да изпращат сигнали. Сред многото открити функции на орексините са ролите им в съня, енергийния метаболизъм и настроението.

Наскоро бе предложена хипотеза, която се опитва да обясни разнообразните им функции. Според нея, орексините регулират поведението при физиологични нужди, излагане на заплахи и възможности за възнаграждение.

Разбирането на ефектите от орексините е изключително важно и отваря нови възможности за лечение на редица състояния, включително безсъние, нарколепсия, депресия и дори затлъстяване.

Сън и бодърстване

Смята се, че основна роля на орексините е да контролират съня и събуждането. Невроните, които ги отделят, са най-активни през деня. За да ни поддържат будни, орексините стимулират други неврони да отделят будещи невротрансмитери като допамин, серотонин и норепинефрин.

При недостиг на орексини, тялото трудно поддържа будност. Хората с нарколепсия тип 1 имат 85–95% намаление на орексин-произвеждащите неврони. Това води до симптоми като прекомерна сънливост през деня, сънна парализа, халюцинации и катаплексия (внезапна загуба на мускулен тонус).

Въпреки че напълняването не е симптом на нарколепсия, хората с това състояние са по-склонни да бъдат с наднормено тегло. Това вероятно е свързано с ролята на орексините в регулацията на физическата активност.

Стрес, физическа активност и затлъстяване

Орексините играят важна роля в отговора на тялото към стрес. Като реагират на външни сигнали, невроните отделят орексини, които повишават сърдечната честота и кръвното налягане, подготвяйки тялото за действие.

Когато орексините са в дефицит, се наблюдава намалена физическа активност и склонност към затлъстяване. Изследвания върху животни показват, че мишки без орексин-произвеждащи неврони са по-малко активни, с по-бавен метаболизъм, и развиват затлъстяване и диабет — дори при по-нисък калориен прием.

Настроение и памет

Орексините въздействат и върху неврони, свързани с регулацията на настроението. Дисбаланс в орексиновата активност се свързва с депресия, тревожност, панически разстройства, зависимости и ПТСР (посттравматично стресово разстройство).

Те влияят и върху хипокампуса — зона в мозъка, свързана с обучение, памет и пространствени способности. Орексините подпомагат образуването на нови неврони там. При недостиг, могат да се развият проблеми с паметта и ученето.

Препарати за сън, насочени към орексините

Тъй като орексините стимулират бодърстването, блокирането на тяхното действие е един от начините за лечение на някои нарушения на съня. Двойните антагонисти на орексиновите рецептори (DORA) са нов тип лекарства за сън, които блокират действието на орексините, намаляват нуждата от будуване и улесняват заспиването.

Два такива медикамента са одобрени от Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) за лечение на безсъние при възрастни: суворексант и лемборексант. Разработват се и нови DORA-препарати.

DORA се различават от традиционните приспивателни, които често действат чрез седиране или влияят на циркадния ритъм. Някои рецептурни лекарства за сън въздействат на GABA рецепторите, но могат да предизвикат странични ефекти като загуба на памет, промени в поведението и халюцинации.

Изследванията показват, че DORA може да подобрят съня с по-малко странични ефекти. Най-честият такъв е сънливостта. Те също така могат да подобрят структурата на съня и дори се използват за намаляване на делириум при болнично настанени пациенти.

Важно е да се знае, че DORA не са подходящи за всеки. Преди да се използват медикаменти, задължително се консултирайте с лекар или специалист по съня. При много хора с безсъние е полезно първо да се работи върху поведенчески промени, като подобряване на хигиената на съня, преди да се прибягва до лекарства.

Орексините са ключови за съня, енергията, настроението и реакцията на стрес. Разбирането им помага за лечението на състояния като безсъние, нарколепсия и депресия. Новите терапии, насочени към орексиновата система, дават обещаващи резултати с по-малко странични ефекти.