Споделените сънища звучат фантастично и нереално, особено за рационални (и западни) уши. Конвенционалната наука отрича съществуването на този феномен, но редица култури по цял свят вярват в него и го “практикуват”. Знайни и незнайни духовни традиции и алтернативни проучвания твърдят, че споделените сънища са често срещано явление в малки, изолирани групи от хора (като аборигените в Австралия или тибетските монаси). 

Концепцията за споделен сън нашумя в поп културата ни през 2010 г. с филма на Кристофър Нолан - “Генезис” (“Inception”), където главната сюжетна линия се върти около осъзнатите (и споделени) сънища. 

Но какво всъщност е споделен сън?

Идеята, че двама човека могат да споделят една и съща обстановка в сънищата си. Степента на споделеност може да варира - от елементи, които се припокриват, до напълно идентични случки и реакции. 

Първият човек, документирал “телепатичните” сънища, е Зигмунд Фройд в труда си “Dreams and Telepathy” от 1922 г. Фройд, който така и не изпитал явлението на гърба си, нито пък го срещнал в практиката си,  искрено вярвал, че връзката между телепатия и сънищата не може нито да се докаже, нито да се отрече. 

Карл Юнг пък бил на различно мнение, както се вижда от може би най-поляризиращата му теория за колективното несъзнавано. Тя теоретизира съществуването на общ ум, който свързва всички хора и дори свързва цялото време от настоящето до произхода на човечеството. 

Какво означава, когато споделяш сън с някого?

Споделянето на сънища е основно спонтанно. Планирането им е слабо документирано и силно недоказано. 

Най-често срещано е между хора с емоционална връзка помежду си като двойки, братя и сестри, родители и деца или най-добри приятели. Вярва се също, че близнаците са особено податливи на споделени сънища. 

Колко често се срещат споделените сънища? 

Невъзможно е да дадем точен брой на хората, които са имали споделени сънища, нито пък с каква честота им се случва.

Най-често срещан е припокриващият се сън - когато двама човека сънуват различни сънища с припокриващи се елементи. Например, двама партньори гледат сериал, който се развива на остров, и после и двамата сънуват сънища, чието поле на развитие е остров, макар и случките в него да се различават. 

Другият най-често срещан споделен сън е този, в който двамата сънуващи се срещат и комуникират в общото пространство на сънищата си. 

Защо хората споделят сънища?

Всички обяснения, до които сме достигнали, са не толкова задоволителни и по-скоро хипотетични, отколкото реалистични. Но все пак - ето ги. 

Сънищата, случващи се вътре в нас

Ако приемем, че мозъкът създава сънищата, трябва да предположим, че споделеният сън е знак, че двата мозъка, които го създават, са в идентични състояния, за да произведат едно и също “съдържание” в главите на двама отделни човека. 

Сънищата, случващи се извън нас

Тук пък приемаме, че мозъкът не е главният виновник за сънищата, а по-скоро, че сънищата са независими и просто ни “се случват”. Тук идеята е, че сънищата са продукт на споделено културно пространство и витаят в него, докато неминуемо не се срещнат с индивидуалните ни съзнания (като теорията на Юнг от по-рано). Споделените сънища са резултат от това съвпадение. 

За да да завършим необятната (и явно неизследвана) тема, ще кажем, че (уви) няма добро и подплатено с аргументи обяснение за споделените сънища. Но това съвсем не означава, че те не се случват. Докато очакваме науката да насочи вниманието си към този феномен, ви насърчаваме да споделяте сънищата си с околните, а когато попаднете на припокриващи се елементи - оставете следа в дигиталното пространство, която някой ден да е основа на дългоочакваното научно становище по въпроса. Лека нощ, ще се видим на острова!